„СРЕДЬ ШУМНОГО БАЛА…”
Алексей Константинович Толстой (1817-1875 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА ШУМНИЯ БАЛ
На шумния бал аз сияйна
сред светски безкрай суети
случайно те зърнах, но тайна
покриваше твойте черти.
Очите ти бяха печални,
гласът ти, тъй дивно звучал,
бе звън на далечни камбани,
бе полъх над морския вал.
Харесах снагата ти тънка,
замисленото ти лице,
смехът ти и тъжен, и звънък
засели се в мойто сърце.
Самотните нощи ме чакат,
прилягам с умората аз –
и виждам очите ти в мрака,
и чувам омайния глас;
сънят ми ме тъжно обтича
и блянове странни са там...
Не зная – дали те обичам,
но обич изпълва ме, знам!
Ударения
НА ШУМНИЯ БАЛ
На шу́мния ба́л аз сия́йна
сред све́тски безкра́й суети́
случа́йно те зъ́рнах, но та́йна
покри́ваше тво́йте черти́.
Очи́те ти бя́ха печа́лни,
гласъ́т ти, тъй ди́вно зву́чал,
бе звъ́н на дале́чни камба́ни,
бе по́лъх над мо́рския ва́л.
Харе́сах снага́та ти тъ́нка,
зами́сленото ти лице́,
смехъ́т ти и тъ́жен, и звъ́нък
засе́ли се в мо́йто сърце́.
Само́тните но́шти ме ча́кат,
приля́гам с умо́рата а́з –
и ви́ждам очи́те ти в мра́ка,
и чу́вам ома́йния гла́с;
съня́т ми ме тъ́жно обти́ча
и бля́нове стра́нни са та́м...
Не зна́я – дали́ те оби́чам,
но о́бич изпъ́лва ме, зна́м!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Толстой
СРЕДЬ ШУМНОГО БАЛА…
Средь шумного бала, случайно,
В тревоге мирской суеты,
Тебя я увидел, но тайна
Твои покрывала черты.
Лишь очи печально глядели,
А голос так дивно звучал,
Как звон отдалённой свирели,
Как моря играющий вал.
Мне стан твой понравился тонкий
И весь твой задумчивый вид,
А смех твой, и грустный и звонкий,
С тех пор в моём сердце звучит.
В часы одинокие ночи
Люблю я, усталый, прилечь –
Я вижу печальные очи,
Я слышу весёлую речь;
И грустно я так засыпаю,
И в грёзах неведомых сплю…
Люблю ли тебя – я не знаю,
Но кажется мне, что люблю!
1851 г.
---------------
Руският поет, романист и драматург граф Алексей Константинович Толстой е роден на 24 август/5 септември 1817 г. в Санкт Петербург. Член-кореспондент е на Петербургската академия на науките. Известен е с изящните си балади, сатиричните си стихотворения, историческата си проза (трилогията „Смъртта на Иван Грозни“, „Цар Фьодор Иванович“ и „Цар Борис“) и с участието си заедно със своите братовчеди, тримата братя Жемчужникови, в литературната мистификация Козма Прутков. Умира на 28 септември/10 октомври 1875 г. в c. Краснъй Рог, Черниговска губерния (сега Почепски район в Брянска област).